30. В отговор Исус каза: „Един човек слизал от Ерусалим към Ерихон, когато бил нападнат от разбойници. Те го обрали и пребили. После избягали и го оставили да лежи полумъртъв.
31. Случайно оттам минал един юдейски свещеник, но като видял човека, отишъл на отсрещната страна на пътя.
32. След това се приближил един левит. Той видял пребития, но също отишъл на отсрещната страна на пътя.
33. После по пътя се задал един самарянин. Той стигнал до мястото, където лежал пребитият, видял го и му дожаляло за него.
34. Отишъл при човека, промил раните му с вино и зехтин и после ги превързал. След това го качил на магарето си, откарал го в един хан и се погрижил за него.
35. На другия ден самарянинът извадил два динария и ги дал на ханджията. «Грижи се за него – поръчал му той, – а каквото похарчиш в повече, ще ти платя на връщане.»“
36. Тогава Исус попита: „Според теб кой от тези тримата се е отнесъл като ближен на човека, нападнат от разбойниците?“
37. Законоучителят отговори: „Този, който е постъпил милостиво с него.“Исус му каза: „Тогава върви и постъпвай и ти по същия начин.“
38. По пътя Исус и учениците му влязоха в едно село, където жена на име Марта радушно ги посрещна в дома си.
39. Тя имаше сестра, която се казваше Мария. Мария седна в краката на Господа и слушаше какво говори.
40. А Марта, притеснена за всичко, което трябваше да направи, дойде при Исус и каза: „Господи, все едно ли ти е, че сестра ми ме остави сама да върша цялата домакинска работа? Кажи й да ми помогне!“
41. А Господ й отговори: „Марто, Марто, ти се тревожиш и безпокоиш за толкова много неща,
42. а важно е само едно. Мария направи верния избор и това, което избра, никога няма да й бъде отнето.“