20. Да, духовете ви се подчиняват. Радвайте се! Но не затова, че ви се подчиняват, а защото имената ви са записани в небесата.“
21. В този миг Святият Дух изпълни Исус с радост и той каза: „Благодаря ти, Отче, Господи на небето и земята, за това, че скри тези неща от мъдрите и учените и ги разкри на неуките. Да, Отче, защото това ти достави голяма радост.
22. Моят Баща ми предаде всичко. Никой не знае кой е Синът освен Отец и никой не знае кой е Отец освен Сина и тези, на които Синът пожелае да го разкрие.“
23. Останал сам със своите ученици, Исус се обърна към тях и каза: „Благословени са очите, които виждат онова, което вие виждате.
24. Защото, казвам ви: много пророци и царе искаха да видят нещата, които вие сега виждате, но не ги видяха; искаха да чуят нещата, които вие сега чувате, но не ги чуха.“
25. Тогава един законоучител, който искаше да изпита Исус, се изправи и каза: „Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?“
26. Исус го попита: „Какво пише в закона? Какво четеш там?“
27. Той отговори: „«Обичай Господа, твоя Бог! Обичай го с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си сила и с целия си разум!» И също: «Обичай ближния си както себе си!»
28. „Правилно отговори“ – каза Исус. „Постъпвай така и ще живееш.“
29. Но законоучителят искаше да се оправдае и затова попита: „Но кой е моят ближен?“
30. В отговор Исус каза: „Един човек слизал от Ерусалим към Ерихон, когато бил нападнат от разбойници. Те го обрали и пребили. После избягали и го оставили да лежи полумъртъв.
31. Случайно оттам минал един юдейски свещеник, но като видял човека, отишъл на отсрещната страна на пътя.
32. След това се приближил един левит. Той видял пребития, но също отишъл на отсрещната страна на пътя.
33. После по пътя се задал един самарянин. Той стигнал до мястото, където лежал пребитият, видял го и му дожаляло за него.
34. Отишъл при човека, промил раните му с вино и зехтин и после ги превързал. След това го качил на магарето си, откарал го в един хан и се погрижил за него.