47. Ала Соломон бе този, който построи храма.
48. Но Всевишният не живее в храмове, изградени от човешка ръка, както казва пророкът:
49. «Господ казва:Небето е моят престол,а земята – място да отморя краката си.Какъв дом ще ми построите?Кое е мястото,където да отдъхна?
50. Нали аз съм сътворил всичко!»“
51. Тогава Стефан им каза: „Вие, твърдоглави хора, които не отдавате сърцата си на Бога и не се вслушвате в думите му! Винаги сте против това, което ви казва Святият Дух. Правите също както правеха прадедите ви.
52. Има ли поне един пророк, когото прадедите ви да не преследваха? Те дори убиха онези, които отдавна предизвестиха идването на Праведника, а сега вие станахте негови предатели и убийци.
53. Вие, които получихте закона, който Бог ви даде чрез ангелите си, но не го спазихте!“
54. Като чуха тези думи, юдейските водачи побесняха и заскърцаха със зъби срещу него.
55. А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, застанал отдясно на Бога,
56. и каза: „Ето! Виждам небесата разтворени и Човешкия Син, застанал отдясно на Бога.“
57. При тези му думи те се развикаха силно и запушиха ушите си. После всички заедно се спуснаха към него,
58. отведоха го извън града и започнаха да го замерват с камъни. Лъжесвидетелите оставиха наметките си в краката на един младеж на име Савел.
59. Докато хвърляха камъни по него, Стефан се молеше: „Господи Исусе, приеми духа ми!“
60. После коленичи и извика високо: „Господи, не ги обвинявай за този грях!“ След като каза това, умря.