22. Хората отидоха до затвора, но не ги намериха вътре. Те се върнаха и съобщиха за това с думите:
23. „Намерихме затвора здраво залостен и стражата да пази отвън до вратите. Но когато отключихме, вътре нямаше никой.“
24. При тези думи началникът на храмовата стража и главните свещеници, озадачени, се зачудиха какво значи всичко това.
25. Тогава влезе някакъв човек и им каза: „Хората, които затворихте, са в храма и поучават народа.“
26. Тогава началникът на храмовата стража отиде с войниците си и ги доведе, без да използва сила срещу тях, тъй като се страхуваше, че народът може да убие с камъни него и войниците му.
27. Доведоха ги в Синедриона и ги изправиха пред всички. Първосвещеникът започна да ги разпитва:
28. „Нали строго ви забранихме да поучавате в това име! Защо въпреки това изпълвате Ерусалим с вашето учение и искате върху нас да стоварите вината за смъртта на този човек?“
29. Петър и другите апостоли отговориха: „На Бога трябва да се подчиняваме, а не на хората.
30. Богът на нашите предци възкреси Исус, когото вие убихте, като го разпънахте на кръст.
31. Бог го издигна до дясната си страна като Водач и Спасител, за да може израелтяните да се покаят и Бог да прости греховете им.
32. Ние сме свидетели на тези неща, свидетел е и Святият Дух, който Бог е дал на онези, които му се подчиняват.“
33. Като чуха това, членовете на Синедриона страшно се разгневиха и искаха да ги убият.
34. Но тогава един от фарисеите в Синедриона на име Гамалиил, уважаван от целия народ законоучител, стана и заповяда да изведат за малко апостолите навън.