15. Хората изнасяха болните си на улиците и ги слагаха на легла и постелки с надеждата, че когато Петър мине покрай тях, сянката му може да докосне болните.
16. В Ерусалим идваха и много хора от околните градове. Те водеха болни и хора, измъчвани от зли духове, и всички оздравяваха.
17. Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него (групата на садукеите), се изпълниха със завист.
18. Те хванаха апостолите и ги хвърлиха в затвора.
19. Но през нощта Господен ангел отвори вратите на затвора, изведе ги и им каза:
20. „Идете в храма, изправете се пред народа и разкажете на хората всичко за този нов живот.“
21. Като чуха това, апостолите влязоха призори в храма и започнаха да поучават.Първосвещеникът и всички, които бяха с него, пристигнаха и свикаха Синедриона и целия съвет на старейшините на израелския народ. Те изпратиха хора да доведат от затвора апостолите.
22. Хората отидоха до затвора, но не ги намериха вътре. Те се върнаха и съобщиха за това с думите:
23. „Намерихме затвора здраво залостен и стражата да пази отвън до вратите. Но когато отключихме, вътре нямаше никой.“
24. При тези думи началникът на храмовата стража и главните свещеници, озадачени, се зачудиха какво значи всичко това.
25. Тогава влезе някакъв човек и им каза: „Хората, които затворихте, са в храма и поучават народа.“
26. Тогава началникът на храмовата стража отиде с войниците си и ги доведе, без да използва сила срещу тях, тъй като се страхуваше, че народът може да убие с камъни него и войниците му.