9. Бяхме изгубили доста време и плаването ставаше вече опасно, а понеже и Постът беше отминал, Павел ги предупреди:
10. „Мъже, виждам, че пътуването ни е обречено да бъде тежко и ще донесе много загуби не само за товара и кораба, но и за живота ни.“
11. Но капитанът и собственикът на кораба успяха да убедят стотника, че няма опасност, и той не послуша Павел.
12. Тъй като пристанището беше неподходящо за зимуване, мнозинството реши да отплаваме и се надяваха да стигнем до Финикс, критско пристанище с излаз на югозапад и на северозапад, където да прекараме зимата.
13. Задуха лек южен вятър и хората на кораба си помислиха: „На това се надявахме, за да постигнем целта си.“ Вдигнаха котва и заплавахме много близо покрай Крит.
14. Не след дълго обаче откъм острова задуха бурен вятър, наречен Евроклидон.
15. Той подхвана кораба и тъй като бе невъзможно да се движим срещу вятъра, оставихме се вълните да ни носят.
16. Минахме покрай подветрената страна на едно островче, наречено Клавда, като едва успяхме да удържим спасителната лодка.
17. След като я вдигнаха, започнаха да укрепват кораба с въжета. После, опасявайки се да не заседнат в пясъците край Сирт, свиха платната и оставиха вятъра да носи кораба.
18. На другия ден бурята така силно се разрази, че започнаха да изхвърлят товара зад борда,
19. а на третия ден със собствените си ръце изхвърлиха и корабните принадлежности.
20. Дни наред не бяхме виждали нито слънцето, нито звездите. Бурята продължаваше да бушува и накрая изгубихме всяка надежда за спасение.
21. От дълго време никой нищо не беше ял. Тогава Павел застана пред тях и каза: „Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Така нямаше да ни се случат тези беди и нямаше да има никакви загуби.
22. А сега ви призовавам да не губите кураж, защото никой от вас няма да загине. Само корабът ще бъде унищожен.
23. Снощи ми се яви ангел, изпратен от Бога, на когото принадлежа и служа.
24. Той ми каза: «Не се страхувай, Павле! Ти трябва да застанеш пред императора и заради теб Бог ще пощади живота на всички онези, които пътуват с теб.»
25. Така че не губете кураж, мъже! Аз вярвам на Бога и зная, че ще стане така, както ми беше казано.
26. Но ще бъдем изхвърлени на някой остров.“
27. На четиринадесетата нощ ние все още се носехме из Адриатическо море. Около полунощ моряците усетиха, че наблизо има земя.
28. Те измериха дълбочината и откриха, че е около тридесет и седем метра. След малко пак я измериха и тя беше около двадесет и осем метра.
29. Тъй като се страхуваха, че можем да се разбием в скалите, хвърлиха четири котви от кърмата и се молеха да се развидели.