35. Като каза това, Павел взе хляб, благодари на Бога пред всички, след това го разчупи и започна да се храни.
36. Това насърчи хората и те също започнаха да ядат.
37. (На кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.)
38. След като ядоха колкото искаха, те започнаха да изхвърлят житото в морето, за да олекне корабът.
39. Когато съмна, моряците видяха земя, която им беше непозната. Те съгледаха някакво заливче с пясъчен бряг и решиха да опитат да откарат кораба дотам.
40. Освободиха котвите, като срязаха въжетата, а след това отвързаха и кормилните въжета, вдигнаха предното платно по посока на вятъра и насочиха кораба към брега.
41. Но той се натъкна на някаква пясъчна преграда и заседна. Носът се заби и не помръдваше, а вълните с всичка сила се блъскаха в кърмата и я разбиха на парчета.
42. Войниците решиха да избият затворниците, за да не би някой от тях да избяга с плуване.
43. Стотникът обаче искаше да спаси Павел и затова им попречи да изпълнят намерението си. Той заповяда на онези, които можеха да плуват, да скочат първи и да плуват към земята.
44. Останалите трябваше да стигнат до брега на дъски или на парчета от кораба. Така всички благополучно се добраха до сушата.