24. Той ми каза: «Не се страхувай, Павле! Ти трябва да застанеш пред императора и заради теб Бог ще пощади живота на всички онези, които пътуват с теб.»
25. Така че не губете кураж, мъже! Аз вярвам на Бога и зная, че ще стане така, както ми беше казано.
26. Но ще бъдем изхвърлени на някой остров.“
27. На четиринадесетата нощ ние все още се носехме из Адриатическо море. Около полунощ моряците усетиха, че наблизо има земя.
28. Те измериха дълбочината и откриха, че е около тридесет и седем метра. След малко пак я измериха и тя беше около двадесет и осем метра.
29. Тъй като се страхуваха, че можем да се разбием в скалите, хвърлиха четири котви от кърмата и се молеха да се развидели.
30. Някои от моряците се опитаха да избягат от кораба и като се престориха, че ще хвърлят друга котва от носа, те спуснаха в морето спасителната лодка.
31. Но Павел каза на стотника и на войниците: „Ако тези мъже не останат на борда, вие няма да се спасите.“
32. Затова войниците прерязаха въжетата на спасителната лодка и тя падна в морето.
33. Точно преди изгрев Павел умоляваше всички да хапнат малко, казвайки: „Минаха вече четиринадесет дни на напрегнато очакване, а вие стоите гладни и нищичко не сте яли.
34. Сега ви умолявам да хапнете нещо. Нуждаете се от това, за да оживеете. И косъм няма да падне от главата ви.“
35. Като каза това, Павел взе хляб, благодари на Бога пред всички, след това го разчупи и започна да се храни.
36. Това насърчи хората и те също започнаха да ядат.
37. (На кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.)
38. След като ядоха колкото искаха, те започнаха да изхвърлят житото в морето, за да олекне корабът.
39. Когато съмна, моряците видяха земя, която им беше непозната. Те съгледаха някакво заливче с пясъчен бряг и решиха да опитат да откарат кораба дотам.