5. Павел отговори: „Братя, не знаех, че той е първосвещеникът. Защото е писано: «Не казвай лоша дума за водача на народа си!»“
6. Една част от членовете на Синедриона бяха садукеи, а другата – фарисеи. Като съобрази това, Павел извика в Синедриона: „Братя, аз съм фарисей и баща ми беше фарисей. Съдят ме заради надеждата ми за възкресението на мъртвите.“
7. При тези негови думи между фарисеите и садукеите започна спор и присъстващите се разделиха на две групи.
8. (Садукеите не вярват, че има възкресение, и не вярват в ангели и духове, а фарисеите вярват във всичко това.)
9. Вдигна се голям шум. Тогава станаха законоучители от групата на фарисеите и започнаха да спорят, казвайки: „За нас този човек не е извършил нищо лошо. Може наистина да му е говорил дух или ангел.“
10. Спорът толкова се разгорещи, че хилядникът се уплаши да не разкъсат Павел. Затова заповяда на войниците да слязат сред множеството, да го измъкнат и да го отведат в казармите.