2. Първосвещеникът Анания нареди на хората, стоящи до Павел, да го ударят през устата.
3. Тогава Павел каза на Анания: „Теб Бог ще удари, стено варосана! Затова ли стоиш там – да ме съдиш според закона, а да заповядваш да ме удрят против закона?“
4. Хората край Павел казаха: „Как се осмеляваш да обиждаш Божия първосвещеник!“
5. Павел отговори: „Братя, не знаех, че той е първосвещеникът. Защото е писано: «Не казвай лоша дума за водача на народа си!»“
6. Една част от членовете на Синедриона бяха садукеи, а другата – фарисеи. Като съобрази това, Павел извика в Синедриона: „Братя, аз съм фарисей и баща ми беше фарисей. Съдят ме заради надеждата ми за възкресението на мъртвите.“
7. При тези негови думи между фарисеите и садукеите започна спор и присъстващите се разделиха на две групи.
8. (Садукеите не вярват, че има възкресение, и не вярват в ангели и духове, а фарисеите вярват във всичко това.)
9. Вдигна се голям шум. Тогава станаха законоучители от групата на фарисеите и започнаха да спорят, казвайки: „За нас този човек не е извършил нищо лошо. Може наистина да му е говорил дух или ангел.“
10. Спорът толкова се разгорещи, че хилядникът се уплаши да не разкъсат Павел. Затова заповяда на войниците да слязат сред множеството, да го измъкнат и да го отведат в казармите.
11. През следващата нощ Господ се яви на Павел и му каза: „Бъди смел! Ти свидетелства за мен в Ерусалим, трябва да направиш същото и в Рим.“
12. На сутринта юдеите се наговориха и се заклеха да не ядат и да не пият, докато не убият Павел.
13. Заговорниците бяха повече от четиридесет.
14. Те отидоха при главните свещеници и старейшините и им казаха: „Обвързали сме се с клетва да не ядем нищо, докато не убием Павел.
15. Затова искаме вие и целият Синедрион да помолите хилядника да доведе Павел при вас под предлог, че искате да го разпитате по-подробно. А ние ще сме готови да го убием, преди да стигне дотук.“
16. Обаче племенникът на Павел чу за устроената засада и отиде в казармите, влезе при Павел и му разказа всичко.