10. Спорът толкова се разгорещи, че хилядникът се уплаши да не разкъсат Павел. Затова заповяда на войниците да слязат сред множеството, да го измъкнат и да го отведат в казармите.
11. През следващата нощ Господ се яви на Павел и му каза: „Бъди смел! Ти свидетелства за мен в Ерусалим, трябва да направиш същото и в Рим.“
12. На сутринта юдеите се наговориха и се заклеха да не ядат и да не пият, докато не убият Павел.
13. Заговорниците бяха повече от четиридесет.
14. Те отидоха при главните свещеници и старейшините и им казаха: „Обвързали сме се с клетва да не ядем нищо, докато не убием Павел.
15. Затова искаме вие и целият Синедрион да помолите хилядника да доведе Павел при вас под предлог, че искате да го разпитате по-подробно. А ние ще сме готови да го убием, преди да стигне дотук.“
16. Обаче племенникът на Павел чу за устроената засада и отиде в казармите, влезе при Павел и му разказа всичко.
17. Павел повика един от стотниците и му каза: „Заведи този младеж при хилядника, понеже има нещо да му каже.“
18. Стотникът отведе младежа при хилядника и каза: „Затворникът Павел ме повика и ме помоли да доведа този младеж тук, защото имал да ти казва нещо.“