10. каза високо: „Изправи се на краката си!“ Човекът скочи и проходи.
11. Като видяха това, което Павел извърши, хората започнаха да говорят високо на своя ликаонски език: „Боговете са слезли при нас в образа на хора!“
12. Нарекоха Варнава „Зевс“, а Павел – „Хермес“, тъй като от тях двамата, той говореше през по-голямата част от времето.
13. Жрецът на Зевс, чийто храм беше близо до града, дойде до градската порта с венци и волове, с намерение заедно с народа да ги принесе в жертва на апостолите.
14. Когато Варнава и Павел разбраха за това, разкъсаха дрехите си и се втурнаха сред множеството, викайки:
15. „Хора, защо вършите това? Ние не сме богове, а човешки същества като вас! Дойдохме да ви съобщим Благата вест, за да се откажете от тези безсмислени неща и се обърнете към живия Бог, който е сътворил небето, земята, морето и всичко в тях.
16. В миналото той остави всеки народ да върви по своя път,
17. макар че непрестанно свидетелстваше за себе си с различни благодеяния: изпращаше ви дъждове от небето и сезони на плодородие. Той ви дава храна и изпълва сърцата ви с радост.“
18. Но и с тези думи Павел и Варнава едва успяха да убедят тълпите да не им принасят жертви.
19. По това време от Антиохия и Икония дойдоха няколко юдеи, които настроиха народа срещу Павел. Хората го пребиха с камъни, повлякоха го и го захвърлиха извън града, като мислеха, че е мъртъв.
20. Но когато последователите се събраха около него, той стана и се върна отново в града. На другия ден замина заедно с Варнава за Дервия.
21. В Дервия Павел и Варнава проповядваха Благата вест и направиха от много хора последователи на Исус. След това се върнаха в Листра, Икония и Антиохия,
22. където укрепваха душите на последователите, като ги насърчаваха да постоянстват във вярата и им казваха: „Много страдания трябва да понесем по пътя си към Божието царство.“
23. След като поставиха презвитери за всяка църква, Павел и Варнава с пост и молитви ги повериха на Господа, в когото презвитерите бяха повярвали.
24. Преминавайки през Писидия, те пристигнаха в Памфилия.
25. В Пергия проповядваха посланието, а оттам отидоха в Аталия,
26. откъдето отплаваха обратно за Антиохия – мястото, където вярващите ги бяха поверили на Божията благодат да извършат делото, което сега бяха изпълнили.