1. В Икония, както навсякъде другаде, Павел и Варнава отидоха в синагогата на юдеите и говориха така убедително, че много юдеи и езичници повярваха.
2. А онези юдеи, които не повярваха, насъскаха езичниците и насадиха в тях злоба срещу братята.
3. Но Павел и Варнава останаха там дълго време и смело говореха за Господа, който потвърждаваше посланието за своята благодат, като им даваше силата да извършват знамения и чудеса.
4. Жителите на града бяха разделени: едни подкрепяха юдеите, други – апостолите.
5. Някои езичници и юдеи, заедно с водачите си, се опитваха да посегнат на Павел и Варнава и да ги убият с камъни.
6. Когато апостолите узнаха за това, те побягнаха към околностите на градовете Листра и Дервия в Ликаония,
7. където продължиха да проповядват Благата вест.
8. В Листра живееше един парализиран човек. Куц по рождение, той никога не беше ходил.
9. Този човек седеше и слушаше думите на Павел. Павел го погледна и като видя вярата му, че Бог може да го излекува,
10. каза високо: „Изправи се на краката си!“ Човекът скочи и проходи.
11. Като видяха това, което Павел извърши, хората започнаха да говорят високо на своя ликаонски език: „Боговете са слезли при нас в образа на хора!“
12. Нарекоха Варнава „Зевс“, а Павел – „Хермес“, тъй като от тях двамата, той говореше през по-голямата част от времето.
13. Жрецът на Зевс, чийто храм беше близо до града, дойде до градската порта с венци и волове, с намерение заедно с народа да ги принесе в жертва на апостолите.
14. Когато Варнава и Павел разбраха за това, разкъсаха дрехите си и се втурнаха сред множеството, викайки:
15. „Хора, защо вършите това? Ние не сме богове, а човешки същества като вас! Дойдохме да ви съобщим Благата вест, за да се откажете от тези безсмислени неща и се обърнете към живия Бог, който е сътворил небето, земята, морето и всичко в тях.