9. Тогава Савел, наречен още Павел, се изпълни със Святия Дух и като се вгледа в Елима,
10. каза: „Ти, който си изпълнен с всякакви лъжи и коварства! Ти, сине на дявола и враг на всичко праведно! Няма ли да престанеш да изкривяваш правите пътища на Господа?
11. Ето, ръката на Господа е върху теб: ще ослепееш и известно време няма да виждаш слънцето.“В същия миг всичко за Елима потъна в мрак и той започна да се лута наоколо, опитвайки се да намери някой, който да го води за ръка.
12. Като видя това, управителят повярва, слисан от учението за Господа.
13. Павел и тези, които бяха с него, отплаваха от Пафос и пристигнаха в Пергия – град в Памфилия. Там Йоан се раздели с тях и се върна в Ерусалим.
14. От Пергия те продължиха до град Антиохия в Писидия.В събота Павел и Варнава влязоха в синагогата и седнаха там.
15. След като четоха от закона на Моисей и от писанията на пророците, водачите на синагогата им изпратиха съобщение: „Братя, ако имате какво да кажете като насърчение за хората, говорете.“
16. Павел стана, вдигна ръка за внимание и каза: „Вие, израелтяни, и вие, които се покланяте на истинския Бог, слушайте!
17. Богът на този израелски народ избра предците ни. Той направи народа ни велик по времето, когато живееха в Египет като чужденци. Всемогъщата му ръка ги изведе оттам.
18. Цели четиридесет години, докато бяха в пустинята, Бог беше търпелив към тях.
19. Той унищожи седем народа в земята на Ханаан и даде земята им на своя народ.
20. Всичко това стана в продължение на около четиристотин и петдесет години.После Бог им даде съдии до времето на пророк Самуил.
21. След това поискаха цар и Бог им даде Саул – син на Кис, от рода на Вениамин, който царува четиридесет години.
22. След като отстрани Саул, Бог издигна Давид за техен цар и каза за него: «Давид, синът на Есей, е човек, който е като мен в мисленето си. Той ще изпълни всичко, което поискам от него.»
23. А от потомците на Давид Бог даде на Израел Спасител: Исус, както беше обещал.
24. Преди неговото идване Йоан проповядваше на всички израелтяни да се кръстят в знак, че искат да се покаят.
25. Когато наближаваше краят на делото му, Йоан каза: «За кого ме мислите? Аз не съм Месията, но след мен идва Този, на когото не съм достоен дори сандалите на краката да развържа.»
26. На нас, братя, синове на Авраамовия род, и на всички вас, които се покланяте на истинския Бог, е пратено посланието за това спасение.
27. Жителите на Ерусалим и управниците им не познаха в Исус Спасителя: осъдиха го и така изпълниха думите на пророците, които четем всяка събота.
28. И макар че нямаха никакво основание да го осъдят на смърт, всички те молеха Пилат той да бъде убит.