44. На следващата събота почти целият град се събра да чуе посланието на Господа.
45. Като видяха огромното множество, юдеите се изпълниха със завист и започнаха да обиждат Павел и да възразяват на казаното от него.
46. Но Павел и Варнава смело заговориха: „Вие, юдеи, първи трябваше да чуете Божието слово. Но тъй като го отхвърляте и не се считате достойни за вечен живот, то ние се обръщаме сега към езичниците.
47. Защото ето какво ни заповяда Господ:«Поставих те да бъдеш светлиназа останалите народи,за да покажеш на хората от цял святпътя към спасението.»“
48. Като чуха това, езичниците се зарадваха и прославиха посланието на Господа. И всички, които бяха определени да получат вечен живот, повярваха.
49. Така Божието слово се разпространи из цялата околност.
50. Но юдеите подтикнаха към недоволство някои уважавани религиозни жени и градските първенци. Те започнаха да преследват Павел и Варнава и ги прогониха от областта.
51. Павел и Варнава изтърсиха праха от краката си против тях и отидоха в Икония.
52. А последователите на Исус в Антиохия бяха изпълнени с радост и със Святия Дух.