11. А ведрината изгонва гъстия облак: Виделината му разпилява облаците;
12. И те се носят наоколо под наставлението му, За да правят всичко що им заповядва По лицето на обитаемата земя;
13. И докарва ги или за наказание, Или за земята си, или за милост.
14. Слушай това, Иове: Стой та размисли Божиите чудеса.
15. Разумяваш ли как ги нарежд Бог, И прави да сияе святкането на облака му?
16. Разумяваш ли равновесието на облаците, чудесата на Съвършенаго в знанието?
17. Как биват дрехите ти топли Когато упокоява земята чрез юга?
18. Прострял ли си с него твърдта, Силна както леяно огледало?
19. Научи ни що да му речем: От тъмнина ние не можем да наредим думите си.
20. Ще му се възвести ли ако аз говоря? Ако продума человек, непременно ще бъде погълнат.
21. И сега человеците не могат да погледнат на светлото сияние Което е в твърдта, като замине вятърът та я очисти,
22. И дойде златозарно време от север. Страшна слава има в Бога.
23. Всесилен е, не можем да го проумеем: Превъзходен е в сила и в съд И в множеството на правдата: не угнеява.
24. За това му се боят человеците; И той не гледа на никого от мъдрите в сърдце.