14. И не му отговори на нищо ни една реч, така щото управителят се много чудеше.
15. А на праздника имаше обичай управителът да пуща на народа едного от запрените, когото би поискали.
16. А имаха тогаз прочут някого си запрян, на име Варава.
17. И тъй като бяха събрани, рече им Пилат: кого искате да ви пусна? Варава ли, или Исуса, нарицаемаго Христа?
18. Понеже знаеше че от завист го предадоха.
19. И когато седеше той на съдейския престол, проводи до него жена му и казваше: Да не струваш нищо на тогоз праведника; защото много пострадах днес на сън за него.
20. А първосвещениците и старейшините нагласиха народа да изпросят Варава, а Исус да погубят.
21. Отговори управителът и рече им: Кого искате от двата да ви пусна? А те рекоха: Варава.
22. Казва им Пилат: Но какво да правя Исуса, нарицаемаго Христа? Казват му всичките: Да се разпне.
23. А управителят каза: че какво зло е сторил? А те много повече викаха, и казваха: Да се разпне.
24. И като видя Пилат че нищо не ползува, но повече мълва бива, взе вода, оми си ръцете пред народа, и казваше: Неповинен съм аз от кръвта на тогоз праведника; вие да видите.