1. Пак ли начнуваме да се препоръчваме? или имаме нужда, както някои, за препоръчителни писма до вас, или за препоръчителни от вас?
2. Вие сте нашето писмо, написано в сърдцата ви, знаемо и прочитаемо от всичките человеци;
3. и явявате се че сте писмо Христово станало чрез нашето служене, написано, не с мастило, но с Духа на Бога живаго, не на плочи каменни, но на плочи плетени на сърдцето.
4. И таквази увереност към Бога имаме ние чрез Христа;
5. не че сме от самосебе си доволни да намислим нещо като от нас си, но нашето доволство е от Бога,
6. който ни и удоволи да бъдем служители на новия завет, не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.
7. Ако ли служенето на смъртта, в букви издълбани на камик стана със слава, така щото синовете Израилеви не можаха да гледат Моисея в лице поради славата на лицето му, която имаше да престане,
8. как може служенето на Духа да не бъде с по-голяма слава?
9. Защото ако служението на осъждането стана със слава, много повече служението на правдата ще го надминва в славата.
10. Защото прославеното не се прослави по тази част заради онази слава която превъзхожда.
11. Защото, ако бе със слава това което имаше да престане, много по-славно ще е трайното.
12. И тъй, като имаме такваз надежда, с голямо дързновение действуваме;
13. а не като Мойсей който полагаше покривало на лицето си за да не могат да гледат синовете Израилеви края на това което имаше да престане.