1. Пак ли начнуваме да се препоръчваме? или имаме нужда, както някои, за препоръчителни писма до вас, или за препоръчителни от вас?
2. Вие сте нашето писмо, написано в сърдцата ви, знаемо и прочитаемо от всичките человеци;
3. и явявате се че сте писмо Христово станало чрез нашето служене, написано, не с мастило, но с Духа на Бога живаго, не на плочи каменни, но на плочи плетени на сърдцето.
4. И таквази увереност към Бога имаме ние чрез Христа;
5. не че сме от самосебе си доволни да намислим нещо като от нас си, но нашето доволство е от Бога,
6. който ни и удоволи да бъдем служители на новия завет, не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.
7. Ако ли служенето на смъртта, в букви издълбани на камик стана със слава, така щото синовете Израилеви не можаха да гледат Моисея в лице поради славата на лицето му, която имаше да престане,
8. как може служенето на Духа да не бъде с по-голяма слава?
9. Защото ако служението на осъждането стана със слава, много повече служението на правдата ще го надминва в славата.
10. Защото прославеното не се прослави по тази част заради онази слава която превъзхожда.
11. Защото, ако бе със слава това което имаше да престане, много по-славно ще е трайното.
12. И тъй, като имаме такваз надежда, с голямо дързновение действуваме;
13. а не като Мойсей който полагаше покривало на лицето си за да не могат да гледат синовете Израилеви края на това което имаше да престане.
14. Но тям умовете им са заслепени; защото и до днес кога прочитат ветхия завет истото покривало стои неоткрито, понеже само чрез Христа се унищожава.
15. До днес, обаче, при прочитането на Моисея покривало лежи на сърдцето им.
16. Но когато Израил се обърне към Господа покривалото ще се отнеме.
17. А Господ е този Дух; и дето е Духът Господен там е свобода.
18. А ние всинца като гледаме славата Господня с открито лице както в огледало, преобразяваме се в истия образ от слава в слава както от Духът Господен.