6. нито поискахме слава от человеци, нито от вас нито от други; (ако и да можехме да сме в тежкост като Христови апостоли;)
7. но бяхме тихи посред вас, както кърмилница се грижи нежно за чадата си.
8. Така, като имахме гореща любов към вас, имахме благодарение да ви предадем не току евангелието Божие, но и душите си, защото станахте любезни нам.
9. Защото вие, братие, помните нашия труд и мъка, понеже, деня и нощя като работехме за да не отеготим ни едного от вас, проповядахме вам евангелието Божие.
10. Вие сте свидетели и Бог как свето и праведно и неукоризнено се обходихме с вас вярващите;
11. както знаете как всекиго от вас, като отец чадата си, увещавахме, и утешавахме, и строго ви заръчахме
12. да ходите достойно Богу който ви призва в своето царство и слава.
13. За туй, и ние благодарим Богу непрестанно че, като приехте словото Божие което чухте от нас, приехте го, не като слово человеческо, но (като е наистина,) слово Божие, което и действува между вас вярващите.
14. Защото вие, братие, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви които са в Юдея, понеже и вие пострадахте истото от своите си съплеменници както и те от Юдеите,
15. които и Господа Исуса убиха и своите си пророци, и нас разпъдиха, и Богу не угодяват, и на всичките человеци са противни;
16. и възбраняват ни да говорим на езичниците да се спасят, за да изпълнят греховете си винаги; но постигна ги гневът до край.
17. А ние, братие, като осиротехме от вас за малко време, с лице а не със сърдце, още повече с голямо желание се постарахме дано видим лицето ви.