26. Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие.
27. Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
28. Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
29. Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
30. Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
31. Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;