16. Някои може да поискат да спорят, но нека подчертая, че нито ние, нито Божиите църкви следваме тяхната практика.
17. А с това, което сега ще ви кажа, няма да ви хваля, защото се събирате не за по-добро, а за по-лошо.
18. Първо, чувам, че когато се съберете, между вас има разцепления и вярвам, че в това има някаква истина.
19. А и трябва да има разделения сред вас, за да може достойните да изпъкнат!
20. И така, когато се съберете, вие всъщност не ядете Господната вечеря,
21. защото когато се храните, никой не чака останалите и един се напива, а друг остава гладен.
22. Нямате ли си къщи, в които да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и се опитвате да засрамите бедните? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли? За това няма да ви похваля.
23. Защото от Господа получих учението, което ви предадох: вечерта, когато бе арестуван, Господ Исус взе един хляб
24. и след като благодари, го разчупи и каза: „Това е моето тяло, което давам за вас. Правете това, за да ме помните.“
25. Също така, след като бяха свършили вечерята, взе чашата с вино и каза: „Тази чаша е новият завет, запечатан с моята кръв. Винаги, когато пиете това вино, правете го, за да ме помните.
26. Защото винаги, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, вие известявате смъртта на Господа, докато той дойде.“
27. Който яде хляба или пие Господната чаша по недостоен начин, ще бъде виновен в грях срещу Господното тяло и кръв.
28. Но човек трябва да изпита себе си и тогава може да яде хляба и пие чашата.
29. Защото този, който яде и пие недостойно, си навлича присъда, понеже не разпознава тялото.
30. Ето защо има сред вас много слаби, болни и много умират.
31. Но ако изпитвахме себе си, нямаше да бъдем съдени.
32. А когато Господ ни съди, тогава получаваме наставление, за да не бъдем осъдени заедно с другите хора от този свят.
33. И така, братя и сестри, когато се събирате да се храните, изчаквайте се един друг.
34. Ако някой е гладен, да се нахрани вкъщи, за да не предизвиквате Божията присъда с вашите събирания. А останалото ще наредя, когато дойда.