1. Същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото.
2. Около него се събраха огромни тълпи и затова той се качи на една лодка и седна, а хората останаха на брега.
3. Тогава Исус им каза много неща, като използваше притчи: „Един земеделец излязъл да сее.
4. Докато хвърлял семената, някои паднали край пътя. Дошли птици и ги изкълвали.
5. Други паднали върху камениста почва, където нямало достатъчно пръст. Те покълнали много бързо, защото почвеният слой бил тънък.
6. Но когато слънцето изгряло, изгорило растенията и те изсъхнали, защото нямали дълбоки корени.
7. Други семена паднали сред трънливи плевели, които избуяли и ги задушили.
8. Някои от семената паднали върху добра почва. Те поникнали и дали плод. Едни родили сто, други – шестдесет, а трети – тридесет пъти повече зърно, отколкото било засято.
9. Който има уши да чува, да слуша!“
10. Учениците дойдоха при Исус и го попитаха: „Защо използваш притчи, за да поучаваш хората?“
11. Исус им отговори: „Само на вас бе дадено да узнаете тайните истини на небесното царство. На другите хора това не е дадено.
12. На имащия ще му бъде дадено още и той ще има предостатъчно, но на този, който няма, ще му бъде отнето и малкото, което има.
13. Затова използвам притчи, за да поучавам хората, защото те гледат, но не виждат; слушат, но не чуват и не разбират.
14. Тези хора потвърждават, че е вярно казаното за тях от пророк Исая:«Непрестанно ще слушате,но няма да разбирате.Непрестанно ще гледате,но няма да проумявате това,което виждате.
15. Сърцата на тези хораса закоравели.Те са запушили ушите сии са затворили очите си,за да не видят с очите си,нито да чуят с ушите сии разберат със сърцата си,и се обърнат към мен,за да ги излекувам.»
16. Но вие сте благословени, защото разбирате това, което виждате с очите си, и това, което чувате с ушите си.
17. Истина ви казвам: много пророци и праведни хора искаха да видят нещата, които вие сега виждате, но не ги видяха, искаха да чуят нещата, които вие сега чувате, но не ги чуха.
18. И така, чуйте смисъла на притчата за земеделеца.
19. Семената, паднали край пътя, са като човек, който чува Божието слово за царството, но не го разбира. Тогава идва лукавият и грабва посятото в сърцето му.
20. Семената, паднали на камениста почва, са като човек, който чува словото и веднага с радост го приема.
21. Но тъй като той не му позволява да пусне корен в живота му, то остава в него само за кратко време. А когато дойдат неприятности или гонения заради словото, той веднага се предава.
22. Семената, паднали сред трънливи плевели, са като човек, който чува словото, но грижите на този свят и лъжливият блясък на богатствата не позволяват на словото да се развие и даде плодове.
23. Семената, паднали върху добра почва, са като човек, който чува словото и го разбира. Той произвежда сто, шестдесет или тридесет пъти повече плод от засятото.“
24. След това Исус им разказа друга притча: „Небесното царство е като човек, засял нивата си с добри семена.
25. Но през нощта, докато хората спели, дошъл врагът му, засял плевели сред пшеницата и си отишъл.
26. Пшеницата покълнала и изкласила, но плевелите също пораснали.
27. Тогава слугите на този човек дошли при него и му казали: «Господарю, ти пося добри семена в нивата си. Откъде са дошли тези плевели?»
28. Стопанинът отговорил: «Някой враг е направил това.»Слугите попитали: «Искаш ли да отидем и да изкореним плевелите?»
29. Стопанинът отвърнал: «Не, защото когато изкоренявате плевелите, може да изкорените и пшеницата.
30. Нека растат заедно, докато дойде време за жътва. Тогава ще кажа на жътварите: Първо съберете плевелите и ги завържете на снопи, за да бъдат изгорени. След това съберете пшеницата и я приберете в хамбара ми.»“
31. Исус разказа на хората още една притча: „Небесното царство е като синапеното зрънце, което един човек посял в нивата си.
32. То е най-малкото от всички семена, но когато порасне, става най-голямото градинско растение. Превръща се в дърво, в чиито клони птиците могат да свият гнездата си.“
33. След това Исус разказа на хората друга притча: „Небесното царство е като маята, която една жена взела и разбъркала в голяма купа брашно, докато цялото тесто втаса.“
34. Исус говореше на хората с притчи. Той никога не ги поучаваше, без да използва притчи,
35. за да се сбъдне казаното чрез пророка:„Ще говоря с притчии ще разкажа неща,които са били тайна,откакто е сътворен светът.“
36. Тогава Исус отпрати хората и си отиде вкъщи. Учениците му дойдоха при него и казаха: „Обясни ни смисъла на притчата за плевелите в нивата.“
37. Исус отговори: „Този, който посял добрите семена в нивата, е Човешкият Син.
38. Нивата е светът, добрите семена са всички Божии деца в царството, а плевелите са хората, които принадлежат на лукавия.
39. Врагът, който посял лошите семена, е дяволът. Времето за жътва е краят на света, а жътварите, които прибират реколтата, са ангелите.
40. Както плевелите се изскубват и изгарят в огъня, така ще бъде и когато дойде краят на света.
41. Човешкият Син ще изпрати ангелите си да приберат от царството му всички, които са изкушавали другите да съгрешават, и всички, които вършат зло.
42. Ангелите ще хвърлят тези хора в огнената пещ и там те ще плачат и скърцат със зъби.
43. Тогава праведните ще светят като слънцето в царството на своя Баща. Който има уши да чува, да слуша!
44. Небесното царство е като съкровище, скрито в нива. Един човек го намерил и така се зарадвал, че пак го заровил и продал всичко, което имал, за да купи тази нива.
45. Небесното царство е също и като търговец, който търсел хубави перли.
46. Когато намерил една много ценна перла, отишъл и продал всичко, което имал, за да я купи.
47. Небесното царство е също и като хвърлена в езеро рибарска мрежа, в която се хванали много различни риби.
48. Мрежата се напълнила и рибарите я изтеглили на брега. След това седнали, подбрали хубавата риба и я сложили в кошници, а лошата изхвърлили.
49. Така ще бъде и когато настъпи краят на света. Ангелите ще дойдат и ще отделят злите хора от праведните.
50. Ще хвърлят злите в огнената пещ и там те ще плачат и скърцат със зъби.“
51. Исус попита учениците си: „Разбирате ли всички тези неща?“Те отговориха: „Да, разбираме.“
52. След това Исус им каза: „Така всеки законоучител, станал ученик в небесното царство, е като собственик на къща, който изважда от събраното в нея и нови, и стари неща.“
53. След като разказа тези притчи, Исус напусна това място
54. и отиде в града, където беше израснал. Там започна да поучава хората в синагогата им и те удивени казаха: „Откъде е взел тази мъдрост и властта да върши чудеса?
55. Не е ли той синът на дърводелеца? Майка му не се ли казва Мария, а братята му – Яков, Йосиф, Симон и Юда?
56. И сестрите му – не са ли всички те тук, сред нас? Откъде е взел всичко това?“
57. И хората отказаха да го приемат. Исус им каза: „Единственото място, където не уважават един пророк, е родният му град и собственият му дом.“
58. И защото нямаха вяра, той не извърши много чудеса там.