Старият Завет

Новият Завет

Захария 11:8-17 Верен (VBG)

8. И изтребих тримата пастири в един месец. И душата ми се отегчи от тях, а и тяхната душа се отврати от мен.

9. И казах: Няма да ви паса; което умира, нека умира и което загива, нека загива, а останалите нека ядат едно на друго месото си!

10. И взех тоягата си Благост и я счупих, за да унищожа завета, който бях сключил с всичките народи.

11. И в онзи ден се унищожи; и така окаяните от овцете, които внимаваха на мен, познаха, че това беше слово от ГОСПОДА.

12. Тогава им казах: Ако ви се вижда добро, дайте ми заплатата ми, а ако не, недейте. И те ми претеглиха заплатата ми – тридесет сребърника.

13. И ГОСПОД ми каза: Хвърли ги на грънчаря – славната цена, с която бях оценен от тях! И аз взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в ГОСПОДНИЯ дом на грънчаря.

14. Тогава счупих и другата си тояга, Връзки, за да унищожа братството между Юда и Израил.

15. И ГОСПОД ми каза: Вземи си сега инструментите на безумен овчар.

16. Защото, ето, Аз ще издигна пастир на земята, който няма да се сеща за загиващите, няма да търси разпръснатите, няма да лекува ранената, няма да храни здравата, а ще яде месото на тлъстата и ще разсича копитата им.

17. Горко на безполезния пастир, който оставя стадото! Меч ще връхлети върху мишцата му и върху дясното му око. Мишцата му ще изсъхне напълно и дясното му око напълно ще угасне.

Прочетете пълната глава Захария 11