Старият Завет

Новият Завет

Захария 11:4-13 Верен (VBG)

4. Така казва ГОСПОД, моят Бог: Паси овцете, обречени на клане,

5. чиито купувачи ги колят и не се мислят за виновни, а продавачите им казват: Благословен да е ГОСПОД, защото забогатях! – и пастирите им не ги жалят.

6. Затова няма вече да пожаля жителите на земята, заявява ГОСПОД. И ето, Аз предавам хората всеки в ръката на другия и в ръката на царя му; и те ще разсипят земята, и Аз няма да избавям от ръката им.

7. И аз пасох овцете, обречени на клане, наистина най-окаяните овце! И си взех две тояги; едната нарекох Благост, а другата нарекох Връзки; и пасох стадото.

8. И изтребих тримата пастири в един месец. И душата ми се отегчи от тях, а и тяхната душа се отврати от мен.

9. И казах: Няма да ви паса; което умира, нека умира и което загива, нека загива, а останалите нека ядат едно на друго месото си!

10. И взех тоягата си Благост и я счупих, за да унищожа завета, който бях сключил с всичките народи.

11. И в онзи ден се унищожи; и така окаяните от овцете, които внимаваха на мен, познаха, че това беше слово от ГОСПОДА.

12. Тогава им казах: Ако ви се вижда добро, дайте ми заплатата ми, а ако не, недейте. И те ми претеглиха заплатата ми – тридесет сребърника.

13. И ГОСПОД ми каза: Хвърли ги на грънчаря – славната цена, с която бях оценен от тях! И аз взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в ГОСПОДНИЯ дом на грънчаря.

Прочетете пълната глава Захария 11