16. Сочен е на слънцето и клоните му се простират над градината му.
17. Корените му обвиват скалната грамада и той гледа каменната къща.
18. Ако го изтръгне Бог от мястото му, то ще се отрече от него, казвайки: Не съм те виждал.
19. Ето, това е радостта на пътя му! А от пръстта изникват други.
20. Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, нито ще подаде ръка на злодеите.
21. Докато напълни устата ти със смях и устните ти със ликуване,
22. онези, които те мразят, ще се облекат със срам и шатрата на безбожните няма да бъде вече!