13. Така са пътищата на всички, които забравят Бога; и надеждата на лицемера ще погине,
14. увереността му ще се отсече и упованието му е паяжина.
15. Той се опира на къщата си, но тя не устоява; хваща се здраво за нея, но тя не издържа.
16. Сочен е на слънцето и клоните му се простират над градината му.
17. Корените му обвиват скалната грамада и той гледа каменната къща.
18. Ако го изтръгне Бог от мястото му, то ще се отрече от него, казвайки: Не съм те виждал.
19. Ето, това е радостта на пътя му! А от пръстта изникват други.
20. Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, нито ще подаде ръка на злодеите.
21. Докато напълни устата ти със смях и устните ти със ликуване,
22. онези, които те мразят, ще се облекат със срам и шатрата на безбожните няма да бъде вече!