1. Животът на човека на земята не е ли воюване, и дните му не са ли като дните на наемник?
2. Както слуга, който жадува за сянката, и както наемник, който очаква заплатата си,
3. така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание.
4. Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори.
5. Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва.
6. Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.
7. Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.
8. Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма.
9. Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.
10. Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.
11. Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.
12. Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?