25. От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх.
26. Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня.
27. Той счита желязото за слама, и бронза – за гнило дърво.
28. Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него.
29. Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието.
30. Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята.
31. Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло.
32. Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели.