13. Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,
14. ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.
15. Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.
16. Застана – но аз изгледа му не познах – като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:
17. Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?
18. Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,
19. а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!
20. От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.
21. Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.