9. От стаите на юг вихрушка иде, от северните ветрове – студът.
10. Чрез Божия дъх става лед и широтата на водите се затваря.
11. Той насища с влага облака и разпръсва светлите Си облаци,
12. и те се носят наоколо под наставлението Му, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земния свят.
13. Докарва ги било за наказание, или за земята Си, или за милост.
14. Слушай това, Йове, застани и размисли за Божиите чудеса.
15. Знаеш ли как Бог им заповядва и прави да свети светкавицата на облака Му?
16. Разбираш ли равновесието на облаците, чудните дела на Съвършения във знание?
17. Как биват дрехите ти топли, когато успокоява земята от юг?
18. Разпрострял ли си с Него небесната твърд, здрава като излято огледало?
19. Научи ни какво да Му кажем, не можем думите да наредим от тъмнина.