5. Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които ние не схващаме.
6. Защото казва на снега: Вали на земята! – и на проливния дъжд и на дъждовните порои.
7. Слага печат на ръката на всеки човек, така че всички хора да познаят делото Му.
8. Тогава зверовете отиват в бърлогите си и в леговищата си остават.
9. От стаите на юг вихрушка иде, от северните ветрове – студът.
10. Чрез Божия дъх става лед и широтата на водите се затваря.
11. Той насища с влага облака и разпръсва светлите Си облаци,
12. и те се носят наоколо под наставлението Му, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земния свят.
13. Докарва ги било за наказание, или за земята Си, или за милост.
14. Слушай това, Йове, застани и размисли за Божиите чудеса.
15. Знаеш ли как Бог им заповядва и прави да свети светкавицата на облака Му?
16. Разбираш ли равновесието на облаците, чудните дела на Съвършения във знание?
17. Как биват дрехите ти топли, когато успокоява земята от юг?
18. Разпрострял ли си с Него небесната твърд, здрава като излято огледало?