14. Наистина Бог говори веднъж или два пъти, но човекът не внимава:
15. в сън, в нощно видение, когато дълбок сън хората напада, когато дремят на леглата си,
16. тогава Той отваря на хората ушите и запечатва в тях поука,
17. за да отвърне човека от делата му, да изтръгне от човека гордостта,
18. да предпази от рова душата му и животът му от меч да не загине.
19. Бива наказван и с болки в леглото си, и с непрекъснато страдание в костите си,
20. и животът му от хляб се отвращава, а душата му – от вкусно ястие.
21. Плътта му чезне и не е за гледане, незабележимите му кости се подават.
22. И душата му до гроба приближава и при палачите – животът му.