Старият Завет

Новият Завет

Йов 31:29-40 Верен (VBG)

29. Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети –

30. дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва!

31. Ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му?

32. Чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника.

33. Ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,

34. понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата –

35. о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми! О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?

36. Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,

37. бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.

38. Ако нивата ми вика против мен и браздите є заедно плачат,

39. ако съм изял плода є без заплата или съм извадил душата на стопаните є;

40. тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.

Прочетете пълната глава Йов 31