1. Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.
2. Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива?
3. Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение,
4. между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.
5. Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец.
6. Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите.