1. Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.
2. Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива?
3. Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение,
4. между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.
5. Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец.
6. Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите.
7. Ревяха между храстите и се събираха под тръни.
8. Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята.
9. А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка.
10. Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми.
11. Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен.
12. Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват.
13. Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник.
14. Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат.
15. Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.