6. Онази нощ – тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците!
7. Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване!
8. Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан.
9. Да потъмнеят звездите на здрача є, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората;
10. защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми.
11. Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема?
12. Защо ме приеха коленете и защо – гърдите, за да суча?
13. Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам –
14. с царе и съветници земни, които съградиха си развалини,
15. или с князе, които имаха и злато, и къщите напълниха си със сребро.
16. Или като скрито мъртвородено не щеше да ме има, като децата, които не са видели светлина.