1. След това Йов отвори устата си и прокле деня си.
2. И Йов заговори и каза:
3. Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко!
4. Мрак да бъде онзи ден; да не го зачита Бог отгоре и да не изгрее на него светлина!
5. Да го обладаят тъмнина и смъртна сянка, да го покрие облак, да го ужаси тъмата на деня!
6. Онази нощ – тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците!
7. Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване!
8. Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан.
9. Да потъмнеят звездите на здрача є, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората;
10. защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми.
11. Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема?
12. Защо ме приеха коленете и защо – гърдите, за да суча?
13. Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам –