13. Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.
14. Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми – за мантия и за тюрбан.
15. Аз бях очи на слепия, крака на куция.
16. Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.
17. Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.
18. Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,
19. коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,
20. славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.
21. Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.
22. След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.
23. Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.
24. Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.
25. Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.