1. И Йов още продължи беседата си и каза:
2. О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,
3. когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;
4. както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет6 над шатрата ми беше;
5. когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми – покрай мен;
6. когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!
7. Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,
8. младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;
9. първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;
10. гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,
11. защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;
12. защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.
13. Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.