18. и те са като слама пред вятъра и като плява, която бурята отнася?
19. Дали Бог пази греха му за децата му? Да отплати на него, за да разбере!
20. Собствените му очи да видят гибелта му и от яростта на Всемогъщия да пие!
21. Защото, каква радост има от дома си след себе си, когато броят на месеците му се пресече насред?
22. Ще научи ли някой Бога на знание, когато Той е, който съди високопоставените?
23. Един умира в цялата си сила, напълно спокоен и сигурен;
24. ребрата му са пълни с тлъстина и мозъкът на костите му свеж е.
25. А друг умира с горестна душа и никога не е ял с радост.
26. Заедно лежат в пръстта и червеи покриват ги еднакво.