1. Тогава нааматецът Софар отговори и каза:
2. Затова мислите ми ме карат да отговоря и затова бързам.
3. Чух изобличение за мой позор и духът на разума ми отговаря.
4. Не знаеш ли това от древността, откак човек е сложен на земята,
5. че тържеството на безбожните е краткотрайно и радостта на лицемера – мигновена?
6. Макар и величието му да се извиси до небето и главата му да стигне до облаците,
7. като изпражненията си ще се изрине навеки; които са го виждали, ще кажат: Къде е?
8. Като сън ще отлети и няма да се намери, като нощно видение ще бъде пропъден.
9. Око го е видяло, но няма да го види вече; и мястото му няма да го види вече.