11. Разпалил е и яростта Си против мен, счита ме като един от враговете Си.
12. Полковете Му настъпват заедно и построяват пътя си срещу мен, разполагат се на стан около шатрата ми.
13. Отдалечил е от мен братята ми и познатите ми напълно се отчуждиха от мен.
14. Роднините ми ме оставиха и близките ми ме забравиха.
15. Домашните ми и слугините ми ме считат за чужд, в очите им съм чужденец.
16. Викам слугата си, но той не отговаря, моля го с устата си.
17. Дъхът ми е противен на жена ми и молбите ми – на децата на майчината ми утроба.
18. Дори и малките деца ме презират, ставам и те говорят против мен.
19. Всичките ми близки се отвращават от мен и онези, които обичам, се обърнаха против мен.
20. Костите ми залепват за кожата ми и плътта ми, отървах се само с кожата на зъбите си.
21. Съжалете ме, съжалете ме, вие, приятели мои, защото Божията ръка до мен се допря!
22. Защо ме преследвате като Бог и не се насищате с плътта ми?
23. О, да се напишеха думите ми! Да се запишеха в книга!
24. Да бяха издълбани на скала навеки с желязна писалка и олово!
25. Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последното време ще застане на земята.
26. И след като изтлее кожата ми, пак от плътта си ще видя Бога,
27. когото сам аз ще видя и моите очи ще гледат, но не като чужденец. Вътрешностите ми вътре в мен топят се.
28. Като казвате: Как ще го гоним? – и че коренът на това се намира в мен –