1. Тогава Йов отговори и каза:
2. Докога ще измъчвате душата ми и с думи ще ме съкрушавате?
3. Вече десет пъти стана да ме укорявате, не се срамувате да ме обиждате.
4. И ако наистина съм съгрешил, грешката ми с мен остава.
5. Ако наистина ще се големеете против мен и ще хвърляте против мен позора ми,
6. знайте тогава, че Бог е изкривил правото ми и с мрежата Си ме е заобиколил.
7. Ето, аз викам: Неправда! – но няма кой да ме чуе; крещя за помощ, но няма правосъдие.
8. Той е преградил пътя ми, така че не мога да мина, и е сложил тъмнина в пътеките ми.
9. Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.
10. Отвсякъде ме съкрушава и аз преминавам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.
11. Разпалил е и яростта Си против мен, счита ме като един от враговете Си.
12. Полковете Му настъпват заедно и построяват пътя си срещу мен, разполагат се на стан около шатрата ми.
13. Отдалечил е от мен братята ми и познатите ми напълно се отчуждиха от мен.
14. Роднините ми ме оставиха и близките ми ме забравиха.
15. Домашните ми и слугините ми ме считат за чужд, в очите им съм чужденец.
16. Викам слугата си, но той не отговаря, моля го с устата си.
17. Дъхът ми е противен на жена ми и молбите ми – на децата на майчината ми утроба.