3. Защо сме считани за скотове, за глупци в очите ви?
4. Ти, който се разкъсваш сам в гнева си, да се напусне ли заради теб земята, да се помести ли скала от мястото си?
5. Наистина светлината на безбожния угасва, не свети пламъкът на огъня му.
6. Светлината в шатрата му мрак е, светилникът му, що над него е, угасва.
7. Стъпките на силата му се стесняват и собственият му замисъл го поваля.
8. Собствените му крака във мрежа го отвеждат и ходи върху примки.
9. Примка го улавя за петата, капан над него се затваря.
10. Въжето му е скрито във земята, капанът му – в пътеката.
11. Отвсякъде го стряскат ужаси, тормозят го на всяка стъпка.
12. Силата му от глад ще погине и погибел е готова до реброто му.
13. Части от кожата му поглъща, частите му поглъща първородният на смъртта.
14. Той е изкоренен от шатрата си – неговото упование – и пред царя на ужасите го откарват.
15. Който не е негов, ще обитава в шатрата му, върху жилището му ще се разпръсне сяра.
16. Корените му изсъхват долу, клоните му се отсичат горе.
17. Споменът за него изчезва от земята и в улиците няма име.