4. Защото си скрил сърцето им от разум – затова и няма да ги възвисиш.
5. Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.
6. Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.
7. Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.
8. Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.
9. А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.
10. Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.
11. Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.
12. Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.
13. Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.
14. Към гроба викам: Ти си ми баща! – към червея: Ти – майка ми, сестра ми!
15. Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?