13. О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!
14. Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.
15. Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16. Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?
17. Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.
18. Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;
19. води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.
20. Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.
21. Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.
22. Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.