5. И когато свършваха дните на пиршеството, Йов изпращаше и ги освещаваше; и ставаше рано сутринта и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях, защото Йов казваше: Може би синовете ми са съгрешили и са се разделили в сърцата си с Бога. Така правеше Йов винаги.
6. И един ден Божиите синове дойдоха да се представят пред ГОСПОДА, и между тях дойде и Сатана.
7. И ГОСПОД каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана отговори на ГОСПОДА и каза: От обикаляне нагоре-надолу по земята и от ходене насам-натам по нея.
8. И ГОСПОД каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма друг като него на земята – човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и отбягва злото?
9. А Сатана отговори на ГОСПОДА и каза: Без причина ли се бои Йов от Бога?
10. Не си ли оградил и него, и дома му, и всичко, което има? Благословил си делото на ръцете му и имотът му се шири по земята.
11. Но простри сега ръката Си и се докосни до всичко, което има – дали няма да Те похули в лице!
12. Тогава ГОСПОД каза на Сатана: Ето, всичко, което има, е в твоята ръка; само към него не простирай ръка. И Сатана излезе от присъствието на ГОСПОДА.
13. И в деня, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-възрастния си брат,