6. Затова пазете ги и ги вършете, защото това е мъдростта ви и разумът ви пред очите на народите, които ще чуят всички тези наредби и ще кажат: Тази велика нация наистина е мъдър и разумен народ.
7. Защото коя е тази велика нация, на която боговете є са така близо до нея, както е винаги ГОСПОД, нашият Бог, във всичко, за което Го призоваваме?
8. Или коя е тази велика нация, която има такива справедливи наредби и правила като целия този закон, който днес поставям пред вас?
9. Само внимавай на себе си и внимавай много за душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти видяха, и да не би да се изгубят от сърцето ти през всичките дни на живота ти. И ги предавай на синовете си и на синовете на синовете си.
10. Помни деня, в който застана пред ГОСПОДА, своя Бог, на Хорив, когато ГОСПОД ми каза: Събери Ми народа, за да му дам да чуе думите Ми, за да се научат да се боят от Мен през всичките дни, които живеят на земята, и за да научат синовете си.
11. И вие се приближихте и застанахте в подножието на планината, а планината гореше в огън до сърцето на небесата, тъмнина, облак и мрак.
12. И ГОСПОД ви говори отсред огъня; вие чухте гласа на думите, но не видяхте никакъв образ, само глас.
13. Така Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите – десетте заповеди – и ги написа на две каменни плочи.
14. И по онова време ГОСПОД ми заповяда да ви науча на наредби и правила, за да ги изпълнявате в земята, в която влизате, за да я завладеете.