1. Слушайте, небеса, и ще говоря; и чуй, земьо, думите на устата ми!
2. Нека учението ми да падне като дъжда, словото ми да капе като росата, като ситен дъжд върху нежната зеленина и като пороен дъжд върху тревата;
3. защото ще провъзглася Името на ГОСПОДА. Отдайте величие на нашия Бог!
4. Той е Канарата, делото Му е съвършено, защото всичките Му пътища са прави. Бог на истина и у Него няма неправда; праведен и прав е Той.
5. Те се поквариха, не са Негови деца, позор е за тях, поколение извратено и нечестно.
6. Така ли отплащате на ГОСПОДА, глупав и неразумен народе? Не е ли Той твоят Отец, който те изкупи? Той те направи и утвърди.
7. Спомни си древните дни, замисли се за годините на много поколения. Попитай баща си и той ще ти извести, старейшините си и те ще ти кажат.
8. Когато Всевишният даваше на народите наследството им, когато раздели човешките синове, постави границите на народите според броя на израилевите синове.
9. Защото делът на ГОСПОДА е Неговият народ, Яков е мярката на Неговото наследство.
10. Той го намери в пустинна земя и в пустошта, във воя на пустинята. Обгради ги, настави го, пази го като зеницата на окото Си.
11. Както орел разбутва гнездото си и кръжи над малките си, разпростира крилата си и ги вдига, носи ги на крилата си;
12. така ГОСПОД сам го води и нямаше с него чужд бог.
13. Възнесе го по високите страни на земята, за да яде произведенията на нивите, и го кърми с мед от канарата и с масло от кремъчната скала,
14. с каймак от кравите и мляко от овцете, с тлъстина от агнета и овни васански, и козли, с най-избраната пшеница и ти пи вино – кръв гроздова.